Астрологията и демоните
Демонология
Демонологията е клон на теологията. Тя се занимава с изучаването на свръхчовешки същества, които не са богове. Още от времето на Омир демонологията е имала две течения – едното е изучавало духове и същества, които не обитават нашия свят, а другото – тези зли духове, които непрестанно са в контакт с човешката раса.
В демонологията има две основополагащи книги, които са база – “Ключът на цар Соломон” и “Диктионаре Инфернал”. Въпреки че и двете произведения са писани преди векове, те се посочват като образци в областта на класифицирането на демоните.Особеност на халдейската магия (Вавилон), която в последствие се прехвърля в Гърция, Рим и средновековна Европа, представлява една систематизация от купища всевъзможни демони и божества, които управляват всевъзможни страни от човешката съдба и всеки от които си има свое лично и много съкровено име, произнасянето на което (както и в Египет), има за всеки от демоните/божествата неотменима сила и всъщност в имената е заключена и самата сила на тези демони и божества. От тук идват и всякакви формули и заклинания за най-различни случаи от човешкия живот. Заклинанията и формулите се прозинасяли на глас или се носели в тефилин, т.е. в кожена торбичка, прикрепена с ремък на ръката или на врата в съответствие с разни указания от страна на маговете. Запазените клинообразни надписи на подобни заклинания, назовават главно имена на демони.
От Вавилон и Египет, магията се пренася към евреите (които били изкарали едно халдейско, т.е. вавилонско пленничество), Гърция и Рим.
Демон" на старогръцки се изписва δαίμονας (démonas) и с него се е означавало персонално, но не много индивидуализирано божество- покровител, което било от низш порядък, пакостливо и незлобливо. Гръцкото понятие ЕУ даймониа- ЩАСТИЕ се извежда етимологически че щастливецът има ДОБЪР ДЕМОН. Идеята за демоните е претърпяла значително развитие, особено по линия на християнството в един по-късен етап от демонската история.
Една от най-интересните класификации на демоните безспорно е родена след симбиозата на демонологията с астрологията. Така се ражда демоничният календар, който определя кой демон през кой месец от годината е най-силен.
Подредбата е следната:
януари – Белиал,
февруари – Левиатан (митичното морско чудовище),
март – Сатана,
април – Белхегор,
май – Луцифер,
юни – Берит,
юли – Белзебуб (Велзевул),
август – Астарот,
септември – Тамуз,
октомври – Баал,
ноември – Асмодай,
декември – Молох.
Абадон - Ангел на бездната, унищожител на гробове
Азазел - демонът на пустинята и първи знаменосец на Армията на Ада
Асмодей - демон на похотта, гнева и разврата
Астарот - един от най-силните слуги на дявола
Балам: Грозният цар с три глави.Командва 40 легиона
Вант - женски демон, олицетворяващ смъртта
Велзевул - принц на демоните или принц на мухите
Ветис - демон на корупцията
Крезил : Демон на примесите и мързела
Деумос : Жена демон с 4 рога и корона
Еурином - старши демон, който се храни с трупове
Йезавет - демон на лъжите
Кобал - демон на веселието
Левиатан - змей на бездната Мамон - демон на алчността
Мастема лидер на падналите ангели, чиято работа е да изкушава мъжете да грешат и да ги обвиняват пред Бога
Мратиняк - причинява мор по кокошките
Пруфлас - предизвиква войни и крамоли
Семиазас - главен демон на падналите ангели
Сонейлон - демон на омразата
Сукорбенот - главен евнух, безполов, демон на портите
Устрел - пие кръвта на добитъка
Тези три различни класификации на демоните, с които ви запознахме, със сигурност не могат да претендират, че изчерпват темата. Демонологията е сред най-необятните клонове на теологията в цял свят и поради различните религиозни и народни вярвания е напълно невъзможно да бъде въведена универсална класификация на злите духове.
В следващата част от поредицата ще ви запознаем с ритуал, който съществува почти във всички култури, макар и със своите различия. Този ритуал е сред най-обсъжданите и в християнската религия – екзорсизмът или прогонването на духове, обладали човека.
Демонологията е клон на теологията. Тя се занимава с изучаването на свръхчовешки същества, които не са богове. Още от времето на Омир демонологията е имала две течения – едното е изучавало духове и същества, които не обитават нашия свят, а другото – тези зли духове, които непрестанно са в контакт с човешката раса.
В демонологията има две основополагащи книги, които са база – “Ключът на цар Соломон” и “Диктионаре Инфернал”. Въпреки че и двете произведения са писани преди векове, те се посочват като образци в областта на класифицирането на демоните.Особеност на халдейската магия (Вавилон), която в последствие се прехвърля в Гърция, Рим и средновековна Европа, представлява една систематизация от купища всевъзможни демони и божества, които управляват всевъзможни страни от човешката съдба и всеки от които си има свое лично и много съкровено име, произнасянето на което (както и в Египет), има за всеки от демоните/божествата неотменима сила и всъщност в имената е заключена и самата сила на тези демони и божества. От тук идват и всякакви формули и заклинания за най-различни случаи от човешкия живот. Заклинанията и формулите се прозинасяли на глас или се носели в тефилин, т.е. в кожена торбичка, прикрепена с ремък на ръката или на врата в съответствие с разни указания от страна на маговете. Запазените клинообразни надписи на подобни заклинания, назовават главно имена на демони.
От Вавилон и Египет, магията се пренася към евреите (които били изкарали едно халдейско, т.е. вавилонско пленничество), Гърция и Рим.
Демон" на старогръцки се изписва δαίμονας (démonas) и с него се е означавало персонално, но не много индивидуализирано божество- покровител, което било от низш порядък, пакостливо и незлобливо. Гръцкото понятие ЕУ даймониа- ЩАСТИЕ се извежда етимологически че щастливецът има ДОБЪР ДЕМОН. Идеята за демоните е претърпяла значително развитие, особено по линия на християнството в един по-късен етап от демонската история.
Една от най-интересните класификации на демоните безспорно е родена след симбиозата на демонологията с астрологията. Така се ражда демоничният календар, който определя кой демон през кой месец от годината е най-силен.
Подредбата е следната:
януари – Белиал,
февруари – Левиатан (митичното морско чудовище),
март – Сатана,
април – Белхегор,
май – Луцифер,
юни – Берит,
юли – Белзебуб (Велзевул),
август – Астарот,
септември – Тамуз,
октомври – Баал,
ноември – Асмодай,
декември – Молох.
Абадон - Ангел на бездната, унищожител на гробове
Азазел - демонът на пустинята и първи знаменосец на Армията на Ада
Асмодей - демон на похотта, гнева и разврата
Астарот - един от най-силните слуги на дявола
Балам: Грозният цар с три глави.Командва 40 легиона
Вант - женски демон, олицетворяващ смъртта
Велзевул - принц на демоните или принц на мухите
Ветис - демон на корупцията
Крезил : Демон на примесите и мързела
Деумос : Жена демон с 4 рога и корона
Еурином - старши демон, който се храни с трупове
Йезавет - демон на лъжите
Кобал - демон на веселието
Левиатан - змей на бездната Мамон - демон на алчността
Мастема лидер на падналите ангели, чиято работа е да изкушава мъжете да грешат и да ги обвиняват пред Бога
Мратиняк - причинява мор по кокошките
Пруфлас - предизвиква войни и крамоли
Семиазас - главен демон на падналите ангели
Сонейлон - демон на омразата
Сукорбенот - главен евнух, безполов, демон на портите
Устрел - пие кръвта на добитъка
Тези три различни класификации на демоните, с които ви запознахме, със сигурност не могат да претендират, че изчерпват темата. Демонологията е сред най-необятните клонове на теологията в цял свят и поради различните религиозни и народни вярвания е напълно невъзможно да бъде въведена универсална класификация на злите духове.
В следващата част от поредицата ще ви запознаем с ритуал, който съществува почти във всички култури, макар и със своите различия. Този ритуал е сред най-обсъжданите и в християнската религия – екзорсизмът или прогонването на духове, обладали човека.